сряда, 2 април 2014 г.

Аз съм Syringa vulgaris или люляк


Студентска изследователска практика на Еко КПойнт тм: 
"Нови хранителни технологии - био етерични масла в кулинарията", 
03.02-16.04.2014 г., гр. Пловдив, 
студенти от Университет по Хранителни Технологии


  Визитка:  Рамела Панчугян
  Специалност: Технология на мазнините, етеричните масла, парфюмерията и козметиката
  Факултет: Технологичен факултет
  Учебно заведение: Университет по Хранителни Технологии
  Курс: трети
  Умения: танци
  
  Ментор на практиката:  Радостина Шишманова, Еко КПойнт
  Академичен наставник:  гл. ас. Галина Узунова
  

Есе: 
„Аз съм Syringa vulgaris или люляк”

Здравейте,

Аз съм Syringa vulgaris или казано по-простичко, без да ви занимавам с гръцкото си потекло, аз съм си обикновен храстовиден люляк. Разновидностите ми са около 30 и са разпръснати из целия свят, но и с това няма да ви занимавам, а ще ви разкажа една история...моята история от момента, в който ме засадиха за първи път.

Всичко започна така...

Беше 1974г., когато една нова жилищна кооперация беше построена и собствениците се нанасяха в нея. Аз бях едно малко стръкче, в ръцете на елеганта и изтънчена жена, която ме беше получила като подарък за новия си дом от близка приятелка. Естествено, модерните жилища по онова време не позволяваха да ме отглеждат просто в саксийка, затова ме засади в малкия, но кокетен двор в центъра на града.


Минаха месеци, сезоните се сменяха, минаха години...до момента, в който стопанката ми се сдоби с нещо много специално - нейната внучка. Тя беше малкото съкровище в къщата и носеше радост. Радост носех и аз ,да, признавам си, по това време вече бях огромен храст и почти минавах тинейджърските си години. Носех не само радост, но и много красив аромат, особено през пролетта, когато всяка година разцъфтявах на ново с красивите си бледо лилави цветове. Малко бях самотен, защото около мен нямаше много цветя, но аз бях достатъчен да нося уханието на пролетта и да крася сградата отвън. Ммм, сега като се замисля, имах си съсед, оххх, да, г-жа Смокиня, ама тя беше по-възрастна и все ме гледаше лошо, може би заради моята нежност или заради аромата ми. Тя си имаше много вкусни плодове, но аз... , аз имах тайна, която ще ви разкрия малко по-късно.

Един ден внучката на г-жата се прибираше от разходка с майка си и я попита: "Мамо, много красиво цвете, но защо го има само веднъж в годината?", а майка й отговори: "Това е люляк, много е красив и ухае прекрасно,  и цъфти само на пролет." Стана ми мъчно, аз бях там през цялата година, но те ме виждаха само на пролет.

И така, моето малко момиче растеше и растеше, играеше на двора с приятелки, ходеше на училище, видях първите й целувки. Тя растеше пред очите ми, но аз не бях просто храст, защото тя беше от малкото, които ме забелязваше. Обичаше да ме гледа понякога. С времето обикна аромата ми и го носеше запечатан като спомен. Тя порасна и стана млада дама, а аз продължавах да съм с нея. Винаги когато усещаше ухание на люляк, тя си спомняше за баба си, за детството си, за нещо старинно запечатано като спомен. Тя пазеше тези спомени, защото аз не бях просто храст. Моят мирис беше популярен на всеки човек, използваха ме не само за всякакъв вид козметика и като главна съставка на много парфюми, но също така носех спокойствието, от което се нуждаеха всички. Не просто носех спокойствие, но и умеех да го дарявам на хората с всеки мой полъх. Повечето хора намираха уханието ми за доста романтично. Причината да ме използват не само като ароматизатор и парфюм, но и като красива украса по домовете си. Обичаха и да ме изобразяват по различни вази, салфетки, картички, картини, чаши и всякакви други декорации. ,Може би заради красивите ми лилави цветове, огромни "цветни облаци", както се бяха изразили в една статия. Братовчед ми, индийския люляк, той е с розови цветове, но аз съм си класика. Даже написаха и песен за мен през 90 и някоя.

Това беше моята история и моята тайна, или не я разбрахте?!? Тайната беше, че с цялото си присъствие и със силното си въздействащо ухание, завинаги ще остана в сърцето на онова момиче. Днес 2014 вече съм на възраст, но продължавам да радвам всички напролет, а оново момиченце вече е млада дама и аз бях нейно вдъхновение, за да разкаже историята ми чрез спомените си за мен. Не просто мирис на цветя, не просто мирис на пролет, а някак си вълшебен мирис на детски спомен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар