понеделник, 7 април 2014 г.

Етерични масла за пролетта - зюмбюл и нарцис


Студентска изследователска практика на Еко КПойнт тм: 
"Нови хранителни технологии - био етерични масла в кулинарията", 
17.03-30.04.2014 г., гр. Пловдив, 
студенти от Университет по Хранителни Технологии


 
  Визитка:  Виктория Неделкова
  Специалност: Технология на мазнините, етеричните масла, парфюмерията и козметиката
  Факултет: Технологичен факултет
  Учебно заведение: Университет по Хранителни Технологии
  Курс: трети
  Интереси: музика, изложби
  
  Ментор на практиката:  Радостина Шишманова, Еко КПойнт
  Академичен наставник:  гл. ас. Галина Узунова
  

Есе: 
„Етерични масла за пролетта”

Пролетта е сезонът на пробуждането. Това е любимият ми сезон. Цялата природа се събужда от зимния си сън - дърветата се покриват с нежни цветове, цветята бързат да разцъфтят, птичките се завръщат от топлите страни и въздухът се оглася от песните им, мечките се събуждат от зимния си сън и бродят из гората.

Ако трябва да обясня как си представям пролетта, бих казала веднага без да се замислям, че Пролетта е името на едно невероятно красиво момиче със сини очи като небето и руса коса – блестяща като лъчите на слънцето. Облечена в невероятна рокля, разпръскваща добрина и красота навсякъде.

Голямо предимство на пролетта е неповторимият аромат на пролетни цветя, който се носи из въздуха. Аранжирани във ваза, поставени в саксия на прозореца или посадени в градината, пролетните цветя са дар от природата и знак, че зимата си е отишла.

Първият предвестник на пролетта е кокичето. То е първото цвете, което цъфти през пролетта, още преди да се е стопила снежната покривка. Други предвестници са зюмбюлът, нарцисът, лалето и теменужките, разбира се и много други.

Натъкнах се на интересни легенди и предания, които искам да споделя.

Първата е за красивият зюмбюл:
Казват, че зюмбюлът е цвете на пролетните дъждове - така е известно още в древна Гърция преди 2-3 хиляди години. То било посветено на бога на слънцето - Аполон и се наричало "цвете на тъгата". Древно предание говори, че зюмбюлът е израсъл от кръвта на юношата Тиаций, загинал по време на спортни състезания от диска, хвърлен от Аполон. 

Историята на нарциса
Живял в древна Гърция синът на речния бог - прекрасният, но студен и горд Нарцис. Той не обичал никого, освен себе си. Веднъж се загубил в гъста гора по време на лов. Видяла го нимфата Ехо и го обикнала. Тя не можела да говори, а само отговаряла на въпроси, като повтаряла последните думи от тях.
Скрита в горския гъсталак, Ехо гледала с възхищение стройния младеж. Нарцис се озърнал, не знаейки накъде да тръгне и високо извикал:
- Ей, кой е тук?
- Тууук - отговорила Ехо.
- Ела насам! - извикал Нарцис.
- Насааам! - отговорила Ехо.
Озърнал се прекрасният Нарцис. Нямало никой. Учуден от това, той високо извикал:
- Ела по-скоро при мен!
- При мееен! - радостно откликнала Ехо.
С протегнати ръце се затичала нимфата към Нарцис, но прекрасният младеж гневно я отблъснал, бързо се отдалечил от нея и се скрил. И станал още по-надменен.
Веднъж през пролетта по време на лов, Нарцис се приближил до един ручей и поискал да се напие със студена вода. Ручеят бил бистър като сълза. Никой не се бил докосвал до него - нито откършено клонче, нито вятърът, нито листенце. Като огледало той отразявал всичко наоколо - храстите, стройния кипарис, синьото небе...
Нарцис се навел, опрял ръце върху един камък и се огледал. Той видял изумен своето отражение във водата и силно се влюбил в собствения си образ. Гледал го, говорел му, ласкаво го зовял, протягал към него ръце. Всичко забравил момъкът. Нито се хранел, нито пиел, нито спял, само стоял и се любувал на себе си. Изведнъж го обзела страшна мисъл.
- О, мъка! Страх ме е! Не съм ли влюбен в себе си?
Силите напускали Нарцис. Той бледнеел и чувствал приближаването на смъртта. И заплакал. Сълзите му падали в бистрата вода на ручея. По повърхността на водата се образували кръгове и образът изчезнал. Нарцис в ужас извикал:
- О, къде си? Върни се! Остани! Не ме напускай! Това е жестоко!
И ето, водата се успокоила и образът отново се появил, но младежът бавно чезнел като роса под лъчите на слънцето. Клюмнала главата на Нарцис върху зелената крайбрежна морава и мракът на смъртта покрил очите му. Там, където умрял, поникнало бяло дъхаво цвете – Нарцис.
Цветето нарцис е със силна, нежна, упойваща миризма. Неговият лъчист, нежно бял цвят е наведен леко надолу, сякаш се оглежда във водно огледало, любувайки се на своята грация и красота. Самолюбието, гордостта, надменността - това са човешките качества, вплетени в тази легенда. 

Леко полюшвайки се от вятъра, сякаш нарцисът отронва пълни с горест слова: Колко ми се иска да бъда сред хората, със сърце, пълно с любов и открито за приятелство!
Етеричните масла за пролетта според мен трябва да носят свежест и спокойствие. Колкото красиви са цветята, толкова успокояващи и тонизиращи трябва да са маслата. Доколкото се запознах с информацията за етеричните масла от момина сълза, нарцис, орхидея, зюмбюл и др., разбрах, че лесно се фалшифицират и са токсични. Причиняват странични ефекти като повишаване или понижаване на артериалното налягане, халюцинации, еуфория, тахикардия, гадене и т. н.. Хубаво е подобни масла да не се разпространяват в 100 % концентрация, по скоро под формата на конкрети и резеноиди. Маслото от нарцис и зюмбюл са много скъпи и не се продават на всякъде.

Няма коментари:

Публикуване на коментар