сряда, 18 септември 2013 г.

Ако бях етерично масло от мандарина



Студентска изследователска практика на Еко КПойнт тм: 
"Нови хранителни технологии - био етерични масла в кулинарията", 
26.08-04.10.2013 г., гр. Пловдив, 
студенти от Университет по Хранителни Технологии

  Визитка:  Калина Кандиларова
  Специалност: Технология на ферментационните продукти (с
  изучаване на френски език)
  Факултет: Технологичен факултет
  Учебно заведение: Университет по Хранителни Технологии
  Курс: първи
  Умения: умения за работа в екип, креативност, жизнерадостна,
   позитивна, тренира карате
  
  Ментор на практиката:  Радостина Шишманова, Еко КПойнт
  Академичен наставник:  доц. Антон Славов, УХТ
  

Статия: 
Ако бях етерично масло от мандарина
Аз съм от семейство Седевчеви. Сигурно познавате майка ми Мандарина. Тя е една такава оранжева, леко сплесната и преди да се родя е наддала на килограми и достигна тегло от 60 грама.

Не познавам баща си, затова ще ви разкажа повече за майка ми. Взел съм и много от нейните добри качества. Тя е израстнала в Испания, заедно със сестрите си. Обичала е много слънцето, затова е  избрала да живее в най-горната част на дървото, където всеки ден е играела със слънчевите лъчи. Приятелството и с тях я е направило много жизнерадостна и пълна с енергия.

Когато узряла дошло време да я наберат и изпратят на друго място. Питал съм я много пъти: „Защо е станало така? Защо е трябвало да напуска своя дом? “, а тя винаги ми даваше един и същи отговор: „ Аз съм създадена да помагам и да нося здраве на хората!“. Не разбирах нейните думи, докато не дойде и моя ред да се срещна с тези чудни същества – хората.
За да се родя аз, майка ми трябваше да се пожертва, тъй като аз съм произлязъл от нейната ароматна кора. Чудатите хора са използвали студено пресоване за мамината кора и са създали мен – етеричното масло от мандарина. След като ме приготвят в едни големи съдове, ме сипват в едни красиви и симпатични малки шишенца.

Аз съм изключително щастливо масло, тъй като така мога да докосна живота на много хора. Ще ви разкажа няколко историйки от моите пътешествия по света.

Пристигам аз в дома на едни французи Жак и Марго. Те си имат малко момченце Жано. То изглеждаше все уморено и тъжно. С нежелание ставаше сутрин за училище. Родителите му се бяха притеснили. Затова една вечер Марго сложи няколко капки от мен в една лампа за ароматерапия. Това се повтаряше всяка вечер в продължение на две седмици. Малкия Жано стана по-радостен и усмихнат. Сутрин се събуждаше бодър и пълен с енергия. Тогава разбрах, че аз съм причината и че аз съм успял да му помогна. Така открих първата си дарба, с която помагах на чудатите хора. Носих им весело и добро настроение, подобрявах съня им, избавях ги от стреса, носталгията и тъгата. Давах им енергия и повишавах апетита на тези, които не хапваха достатъчно.

Друга случка от моето пътуване. Взеха ме в Гърция при една бизнесдама. Тя се казваше Аспасия. Работеше във фармацевтична фирма за лекарства, но по ирония на съдбата  отказваше да ползва такива. Обичаше да се лекува чрез природата и да щади тялото си. Аспасия имаше малък проблем с кръвта, а освен това страдаше от високо кръвно.

Тя много обичаше да готви и затова ме слагаше във всяко възможно ястие, което приготвяше. Правеше си масажи с мен, след които се чувстваше невероятно добре. Забелязах, че откакто съм при нея кръвното и се понижи и тя се чувстваше здрава и силна. Препоръча ме и на нейни колежки и приятелки като им казваше, че това което е прочела в интернет за мен се е оказало вярно. Обясняваше им как маслото от мандарина потиска струпването на кръвни плочки, като по този начин помага да се предотврати образуването на съсиреци в кръвоносните съдове и понижава артериалното налягане. Чувствах се полезен. Помогнах на още един човек.
Последната ми история се развива в Америка. Там попаднах при сладкарката Тифани. Тя притежаваше малка сладкарничка в големия Ню Йорк. Сладкарничката наистина бе малка, но винаги  пълна с хора. Вътре всичко беше така аранжирано, все едно си в едновремешните сладкарници, където всичко е боядисано с цветове като бебешко розово, синьо, жълто, каквито бяха и глазурите на повечето торти. Навсякъде имаше панделки и ухаеше на сметана и шоколад. Всеки забързан минувач не пропускаше да влезе и да опита и сладките изкушения на Тифани.
Та за какво ме беше взела тя. На нашата сладкарка й предстоеше състезание по приготвяне на мъфини, а тя искаше да изненада журито с нещо ново. По време на състезанието всички продукти стояха на масата, за да може публиката да ги вижда. Аз също присъствах, но в едно друго шишенце без етикет. Какво мислите се случи? Тифани спечели състезанието и всички разпитваха за тайната съставка на нейните така ароматни мъфини. Тя не издаде тайната си и така се превърна в една от най-известните сладкарки в Ню Йорк , със специалната си рецепта за десерт, който се харесваше на всички.


Имам още много истории от моето пътуване по света и за това какви чудеса правя за хората, но няма да ви разкривам, за да опитате вие сами от благинките на маслото от мандарина.

Автор: Калина Кандиларова
Еко КПойнт практикант
„Ако бях етерочно масло от..“

1 коментар: