събота, 13 април 2013 г.

Анасонът – аромат на мастика или аромат на северна кухня


От античността до днес
Анасонът по своята природа е едно от най-старите познати етерично-маслени растения с лечебни свойства. Той е известен още в древен Рим и Гърция. За него се споменава в съчиненията на Хипократ и Авицена. Смята се, че култивирането на това растение за първи път започва в източната част на Средиземноморските страни. Според други източници – родината на «опитомения» анасон е древен Египет.

Римляните първи използват анасоновите семена за "развлекателни" цели и за храна. През първи век в Рим се приготвял известния пикантен сладкиш "mustaceus". В него имало анасон и се печел обвит в дафинови листа. Древните римляни го консумирали, за да подобрят храносмилането си след пировете. Плиний пише, че "анасонът освежава дъха и подмладява организма". Освен това вярвали, че ако използват венци от анасон, които да слагат на главите си, под или на възглавниците си, ще държат на разстояние кошмарите и лошите сънища.

Крал Едуард I

Анасонът бил много ценена подправка в Англия и затова короната слага висок данък върху вноса му. През XIV век английският крал Едуард I налага високи данъчни задължения за всички вносители на този продукт. Продажната цена на анасоновите семена станала много високо и почти се изравнила с тази на подправки като копър, кориандър и кимион. През 1305 г. част от парите от този данък се използват за ремонт на Лондонския мост.



c. 1334 copy in Arabic
Анасонът е описан в Средновековието в т.нар. "хербарии", където са упоменати неговите полезни свойства за лечение на много заболявания.

Днес анасонът се отглежда в Европа, Азия, Южна и Северна Африка. Тя расте в в Ливан, Гърция и Кипър. Поради ароматни плодове анасон се отглежда и в много други страни: Испания, Италия, Турция, Индия, Китай, Мексико, Чили, САЩ. В Русия в региона на Белгород, култивиран е в Молдова, Украйна, страните от Централна Азия и Северен Кавказ.

Биоетерично масло
от анасон, 10 мл.
Приложение в кулинарията
Още тогава в готварските книги се препоръчва да се използва за овкусяване на ядки, конфитюр, мед и стафиди. Комбинира се добре с дафинов лист и канела, а поръсените с него месо, студени ястия, особено сосове и дип, получават очарователен леко сладникав и пикантен вкус. Макар и отглеждан на юг, анасонът е типична северна подправка, както и присъща на руските народи. В южните страни се използва в питиета и сладка, докато в северните с анасон с овкусяват меса, риби, студени и топли ястия, туршии.

Главният готвач съветва:
  • Тъмно кафявият цвят на анасоновите семена е знак, че семената са стари и ароматът им е намалял.
  • Най-добре би било да се купуват цели (не смлени или натрошени) анасонови семена. Трябва да се съхраняват в плътно затворени опаковки или стъклени съдове, далеч от пряка слънчева светлина.
  • Смлените, счукани или натрошени семена от анасон бързо губят своя вкус и аромат.
  • Щипка анасон направи изтънчен и елегантен вкуса на всяка супа.
Влияние върху човека
Пикантния и сладък вкус и аромат на анасона прави хората по-оптимистични, дава ни дипломатичност, подобрява умствената дейност, увеличава способността ни да се адаптираме към нови условия.

Интересно за заместителя на анасона
Интересното е, че анасонът има свой заместител, признат във фармакопеята като точно еквивалентен на него. Това е звездовидния анасон. Той е плод на дърво, което расте в Югоизточна Азия. Маслото от плодовете и на двете растения по миризма и състав са неразличими. Но звездовидния анасон и анасонът не са "роднини".

Ето малко повече информация от Уикипедия:

Ето малко повече информация от Уикипедия:
„Звездовидният анасон (Illicium verum) или  Китайски звездовиден анасон (на китайски: 八角; пинин: bājiǎo - осморог)  е подправка, силно наподобяваща по вкус и аромат същинския анасон. Малкото вечнозелено дърво от екзотичното семейство Магнолиеви е характерно за югозападен Китай. Звездовидните плодове се берат точно преди узряване.”





Анасонът (Pimpinella anisum) е едногодишно тревисто културно растение с изправено цилиндрично стъбло. Анасонът е от семейството на целината и магданоза — Сенникоцветни (Apiaceae). Листата му се използват за подправяне на салати, а семената - в сладкарството.
Вкусът му е сладникав, има приятен аромат. Семето съдържа главно тлъсто масло и белтъци и затова няма аромат.

Етеричното масло и анетолът се употребяват предимно за приготвяне на напитки, най-вече ликьори. Капнато върху хартия, етеричното масло прогонва насекомите.

Плодовете се употребяват и за ароматизиране на чай от билки. Анасонът улеснява отхрачването при остри и хронични възпаления на дихателните пътища, засилва стомашната екскреция и тази на жлъчния мехур и премахва спазмите при хроничен гастрит, жлъчна дискенезия и жлъчно-каменна болест. Поради болкоуспокояващото си действие анасонът се предписва при колики в стомаха и червата при метеоризъм. Етеричното масло действа пикочогонно и затова има добър ефект при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Маслото засилва кръвооросяването на кожата.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар