Родина на анасона (Fructus Anisi vulgarae) е Южна Европа, а споед други Мала Азия. Той е едногодично растение. Използват се плодовете и етеричното им масло. Плодовете се събират през юли, преди да узреят, за да се предотврати оронването им. Изсушените и узрели плодове са със силен приятен аромат, сивозелени на цвят, и със сладникав вкус. Плодовете и етеричното масло се използват като подправка и в козметиката. Те действат върху храносмилателната система, белите дробове и млечните жлези и имат слабо противомикробно действие. Те улесняват храносмилането на по-тежките ястия.
Арома Кулинарно за анасон:
 |
| Био етерично масло от анасон, 10 мл. |
Анасонът е силна подравка с освежаващ аромат. Дава особен вкус на зеленчуци като цвекло, червено зеле, краставици и моркови и компот от плодове (особено на ябълки, сливи и круши). Подобрява вкуса на мекото сирене, зеленчуци и зеленчукови супи, борш, зърнени ястия (напр. овесена каша). В северните кухни използват анасон с кисело зеле. Добавя се към туршии, кисели краставици, тикви, млади тиквички. Русия, анасонът е подправка за кисели ябълки. В Австрия и Германия е популярен хляба, поръсен с анасон. Тази подправка се използва най-вече за ароматизиране морска риба, която придобива пикантен вкус. В ястия със спанак може да се използва вместо индийско орехче. Често анасон се добавя към торти, кремове, бисквити, кексове, палачинки, кифли, мляко и плодови млека, сладки ястия с ориз, пудинги, плодови салати хлебни изделия. В старите готварски книги се препоръчва използването на анасон за овкусяване на сладко с ядки, мед и стафиди.
Анасонът се използва за ароматизиране на алкохолни напитки - ракия Арак в Турция, узо в Гърция, Pernod във Франция, мастика в България, в производството ликьори и водка, като и на ципуро, Самбука, абсент. Анасонът се комбинира добре с дафинов лист, кориандър, копър. Комбинирането с дафинов лист, канела за месо и студени ястия осигурява особено ароматен вкус.